Реалности паралели, в които съзнанието има преживявания дотолкова истински, както и когато се събудим и възприемаме дадената реалност или измерение, в което съзнанието присъства. Многоизмерни сме. 
Сънят е една опитност, в която реално можем да се координираме или просто да бъдем под формата на наблюдатели, както е в повечето случаи. За мен лично това пространство на сънищата  носи повече преживявания. Макар и някой път да са обезпокоителни сънищата, често разсъждавам над случилото се, а в много случаи то е свързано с времето сега. Има сънища, които са много добре подредени, както тази нощ съня.. немога да го пренебрегна..

Влизам през външната порта на стара къща, наоколо малка градинка и група хора които си разговарят, изглежда обсъждат нещо. Не познавам никой от там присъстващите, вземам стол и сядам отстрани на пътечката водеща към външната порта. Изглежда всички там бяха по-големи и повечето облечени като за лабораторни условия с бяло облекло, около 4 или 5 човека се присъединяват с усмивка към мен.. сформирахме общо 3 групи.. очакваме с известна доза любопитство предстоящото, по лицата на другите се чете спокойствие, меко и приятно. Чакаме да излезе домакинът.. изглежда се събрахме. От къщата с бодра крачка той слиза по стълбите и директно се отправя към портата, минава измежду ни, леко се обръща с поглед  назад и се усмихва.. ах, теб вече те познавам.. нямаше думи, усмивката каза просто – готови сме, тръгваме!

На улицата чакат 3 возила със запалени мотори и шофьори, всички бързо се качват по местата си, оглеждам се и сядам последен до шофьора.. потегляме през улиците на селото. В следващия момент вече вървим бавно по други улици. Поглеждам към небето в облаците.. задната част на огромен космически кораб се простира.. поглеждам вертикално нагоре, и не виждам края на кораба, от който вече слизат същества в скафандри с червени лица, някои от тях бяха вече застанали над някои хора… събуждам се и се замислям, това беше определено най-големият кораб, който съм виждал в сънищата си. Просто някакъв сън.. не, и като малък съм ги сънувал. Тогава незнаех някои неща обаче, а сега ги срещам и из книгите. Повече ми са интересни личностите от групата и като цяло екипът.

Зад завесите се разиграват най-различни неща, чиито плод се сервира на видимата сцена, в което ние сме преки участници. Нашите чувства са преките участници в изграждането на тази структура, в поддържането на системата, а на нас – съответно на нея  се влияе от много нива. Времето е такова, че много култури вземат участие при преходните процеси, те не просто само присъстват. Няма да давам определения, но в тази реалност можеш да изпитваш нещата чрез собствените си чувства. Изпитвайте и пазете чувствата, които носите в себе си, както и мислите, които имат често навикът да ги пораждат. Те са плодът, който сервираме в този свят.

Странен сън, вероятно няма общо с ежедневието ти. :)
Напоследък и аз се занимавам със сънища. Опитвам се да се осъзная по време на сън, но сякаш самото подсъзнание се противи на това. Или е рано още.
Нямам намерение вече да задържам чувства у себе си, пък били те добри или лоши, ще ми се понякога изобщо да не изпитвам нищо.

аз когато сънувам понякога се усещам колкото и странни да са сънищата ми когато усетя че не сам в реалноста а в сънят си започвам да литвам на горе мн. често но най често усещам опасност и затова започвам да мигам много силно с очи и се събуждам