Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2011 16:16 - Пътят на Бодхисатва - мандала
Автор: amrak Категория: Други   
Прочетен: 16274 Коментари: 4 Гласове:
12



 Бодхисатва (санскр.) „Този, чиято същност (сатва) станала разум (бодхи)”, този който има нужда само от едно въплъщение, за да стане съвършен Буда.

 

Същество с пробудена, просветлена същност; същество на пътя на пробуждането; всяко същество, решило да стане буда (да достигне буда-същност, буда-природа), но отказало се от нирвана за себе си, за да помогне на другите да се избавят от страданията на самсарното битие. Равнището на бодхисатва непосредствено предшества най-високото – това на буда-природата, т. е. на Дхармакая или абсолютното тяло на буда.

 

В будизма тхеравада за Бодхисатви се признават онези, които реално са станали Буди. Преди Шакямуни, Буда на настоящата калпа, са живели, както се твърди в Трипитака, шестима Бодхисатви, станали Буди, а след него такъв ще е Майтрея; по-късно тхеравадините приемат, че те са били 24, колкото са Будите, които признават. Обет за това да помага на другите Бодхисатва следва да даде в присъствието на Буда или на друг Бодхисатва; Шакямуни е дал своя обет в предишен живот в присъствието на Буда Дипанкара. Така в тхеравада фигурата на Бодхисатва е свързана с историчния живот на сангхата; такъв може да е човек (макар че се дефинира изобщо като "всяко същество"), станал Буда, не и митологичен персонаж, при все че очевидно върху образите на Будите-Бодхисатви се напластяват митологични черти.

 

Достойнства на Бодхисатва има всеки, който е на пътя на пробуждането.

 

В учението за трите тела на Буда и в митологичните представи, оформили се в махаяна и във ваджраяна, особено важно място заемат Бодхисатвите с небесен произход, произлизащи от дхяна-будите, или иначе казано, пряко от идеалното тяло на Буда (самбхогакая; трансцендентално равнище на Буда), а опосредствано чрез идеалното тяло – от абсолютното тяло на буда (Дхармакая). В обобщения митологичен модел, представян чрез неиконичния символ мандала, всеки от дхяна-будите има като свое автентично съответствие по един Бодхисатва, който е произлязъл от него и заедно със съответния земен буда го изразява на равнището на нирманакая, т. е. на въплътеното тяло на буда. Така основните Бодхисатви в този модел са петима: Самантабхадра (Всеблагият; произлязъл от дхяна-буда Вайрочана, покровител на сакралния център), Ваджрапани (Държащият ваджра; съответстващ на дхяна-буда Акшобхя, изток), Ратнапани (Държащият драгоценност; съответстващ на дхяна-буда Ратнасамбхава, юг), Авалокитешвара (съответстващ на дхяна-буда Амитабха, запад), Вишвапани (Вседържащият; съответстващ на дхяна-буда Амогхасиддхи, покровител на севера). В този модел Майтрея е земен Буда, който предстои да живее в света. В различни будистки източници като най-важни се посочват осем бодхисатви: Самантабхадра, Важдрапани, Авалокитешвара, Манджушри, Майтрея, Акашагарбха, Кшитигарбха (Бхумигарбха), Сарваниваранавишкамбхин. Вместо последните двама някои източници посочват Махастхамапрапта и Бхайшаджиягуру (Лечителят Буда)."

 

 

Пътят на Бодхисатва

 

 

"Пътят на Бодхисатва е дълъг и многостепенен. Той се разгръща във време, обхващащо три огромни периода (калпи). През тези периоди съществото, решило да стане Буда заради другите, преминава през множество трансмиграции. В "Аватамсака сутра" са представени петдесет и две равнища, през които преминава трансмигриращото същество. Първите десет са равнища на вярата, следват десет равнища на живеене (обитаване), десет равнища на действие и поведение, десет равнища на посвещение (на преход от едно състояние на посветеност в друго), десет степени на възрастване, равнище на чудесно просветление и, накрая, равнище на висше просветление, или тъждественост с Буда-същността (Буда-природата). Особена важност имат десетте степени на възрастване (дашабхуми).

Дашабхуми

Десетте степени (дашабхуми) на възрастване на Бодхисатва се открояват с особената си важност в съзнанието на махаяниста – за него те имат значението и стойността, които има осмостепенният път (правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилна прехрана, правилно усилие, правилно съзнаване, и правилна концентрация, представен в учението за четирите благородни истини). Тези десет степени са:

1. Степен на радостта (парамудита): човек се приобщава към радостта на другите, решава да се въздържа от окончателна нирвана, докато не помогне на всяко живо същество; така осъществява определен частичен аспект на истинната същност, т. е. на Буда-природата;

2. Степен на чистотата (вимала) – освобождаване от нечистотата на тялото, речта и ума чрез определени действия на тялото, речта и ума;

3. Степен на излъчване на светлина (прабхакари) – свободният от заблуди, гняв и ненавист човек излъчва светлината на мъдростта;

4. Степен на изпламеняване (аршишмати) – пламъкът на мъдростта изпламенява земните желания, адептът се възвисява над опозицията вътрешно-външно и става, според митологичните представи, цар на боговете на небето Яма (Яма е властител на небето на смъртните, който отсъжда дали мъртвите да попаднат в мястото на щастливо обитаване);

5. Степен на окончателна победа над мрака на заблужденията (судурджая), която адептът постига чрез усвояване на четирите благородни истини и властва над боговете на небето Тушита (небе на доволството; животът на боговете на това небе продължава 4000 божествени години, всеки ден от които се равнява на 400 човешки години, и оттук Бодхисатвите се спускат на земята, за да проповядват Дхарма, на това небе Шакямуни е възложил короната си върху главата на Майтрея, чието въплъщение е очаквано);

6. Степен на проявата на висшата мъдрост чрез освободения (абхимукти), или степен на чист ум (на Буда-съзнание), на която адептът става цар на боговете на небето Нирманарати (небе на наслаждаващите се на магическите си творения; животът на това небе продължава 8000 божествени години, всеки ден от които се равнява на 800 човешки години; децата тук се зачеват непорочно, чрез усмивки, и се появяват върху коленете на майките си);

7. Степен на възвисяване (дурангама), на която адептът достига състояние по-високо от равнището на "двете колесници", т. е. отвъд цикъла на трансмиграциите, става цар на боговете на небето Паранирмита-васавартин и покровител на наставниците в Дхарма;

8. Степен на неподвижност (ачала), на която човек остава окончателно отстранен от сетивния свят, опира се на истинната, идеална (татхата, букв. таквина) реалност като техен източник, или, с други думи, на буда-природата, на просветлената същност, и вижда обектите чрез тази истинна реалност;

9. Степен на всепроникващата мъдрост (садхумати) - адептът е постигнал Дхарма като универсален принцип и закон;

10. Степен на "облака на Учението (Дхарма)" (дхарма мегха) - адептът, станал вече сам татхата, извършва благодеяния, насочени към всички живеещи в сетивния свят (в самсара) същества (както дъждът от дъждовния облак се излива върху всички).

Преминалият през тези степени достига равнищата на чудесно просветление и на истинно пробуждане, става тъждествен с Буда-природата. Тогава може вече сам да избира формата на своето въплъщение, а критерият за този избор е тя да е формата, в която да бъде разбран и приет от съществата, които да води към просветление и нирвана. Бодхисатва на най-високото равнище е Махасатва, т. е. велико същество. Преодолял окончателно егоизма, центрираността върху "аза", напълно пробуденият може да осъществи "размяна на себе си с другите", което става смисълът на автентичния живот на Бодхисатва. Този смисъл е в състояние да прояви чрез себе си човекът, при все че адептът трансмигрира в различни живи същества; човекът е този, който, поради своето най-високо достойнство, може, да владее най-близкото и най-далечното, да устоява на границата на покоя и изменението, на щастието и нещастието и чрез себе си да прояви в света истинната просветлена природа.

                                                              източник       http://religiology.org/

 

Четирите благородни истини

 

"Благородната истина за страданието (дуккха): раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата от приятното е страдание, неполучаването на желаното е страдание, на кратко петте агрегати на привързването (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание) са страдание. Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. Това е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана.

 

Благородната истина за причината за страданието (самудая): силното желание, което поражда прераждане, съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова – т.е. желание за сетивно удоволствие, желание за съществуване, желание за несъществуване. Причината на всичко това е основното невежество. Тук аналогията е причината за болестта, която следва да се изкорени.

 

Благородната истина за края на страданието (ниродха): пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване от него, и отделяне от него. Прекратяването възниква от щастието, което е свободно от страдание и това е целта, която трябва да се достигне.

 

Благородната истина за пътя водещ до края на страданието (магга): Благородния Осмократен Път, а именно: правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилна прехрана, правилно усилие, правилно съзнаване, и правилна концентрация. Четвъртата Благородна истина следва да се разбира като лекарството, което премахва болестта."

                                                              източник   http://bg.wikipedia.org

 

 


    Мандалата "Пътят на Бодхисатва"

 

image

                                                                                                                  2008


Пътят на мандалата започва от Всемирната Пустота със сферата в центъра, така както всяко начало е сфера. Централното изображение в белия квадрат е кръстовинда ваджра. От сферата в основата на всяка част от самата ваджра разцъфтяват по две кралски лилии, като кралската лилия символизира трилистния /трицветен/ сърдечен пламък на Христовото сърце. Следва диамантената същност на ваджра, която е скрита в лотоса на Христовото сърце. Нататък се отправяме към главовите центрове, чрез които ще навлезнем в Христовото съзнание, за да изкачим стълбата на осъзнатостта и спуснем в себе си пламъка на вечността. Това е кратък поглед на структурата на мандалата погледнато от центъра към периферията. Следва обратния ход, в който по-подробно ще проследим последователността на хода на събитията в самия Път.

 

Пространствено ако се разгледа мандалата от вън навътре, то от четирите посоки на света се спуска Духа /макар посоките да са повече/, навлизайки в материята, за да достигне целта и еволюира, навлиза през тъмната малка сфера /символ на спускането в плътната, груба материя/ разположена в края на голямата златна сфера на познанието, преминавайки трите основни стълби на посвещенията по пътя на изпитанията- рождество, кръщение и преображение, за да достигне до четвъртия етап на кръста или разпятието.

 

Тук вече се затваря четвъртата стълба, която се явява кръг, пресичащ вътрешния квадрат,  това е геометричният израз на Христовото съзнание, преход от второ ниво на съзнанието към трето ниво на Христовото съзнание, което се осъществява чрез символите на двата Уджата и Анкх между им, това са аспекти и конкретен атрибут/инструмент от египетската школа на  мистериите на Ордена на Мелхиседек, който се осъществява в тайнстовото на Великата Пирамида. Инициирания е положен в саркофага с Анкх в ръка и издига своята  Кундалини, като през епифизата му преминава Лъч, който се индуцира от самата пирамида и преминава през саркофага, в случая личността напуска тялото през третото око и поема с този Лъч по спиралата, която Великата Пирамида изпраща директно в центъра на Вселената, където личността преживява Христос и поема ако реши обратно по спиралата, като се завръща в тялото си в саркофага. Това е една изкуствена техника на Древните за посвещение и преживяване на Христовото съзнание. 
 

Сега вече се приближаваме към средоточието на Христовото съзнание, намираме се в квадрата, пресечен с кръга и се отправяме към диамантената / елмазена същност на Христовото сърце, което тук е изобразено чрез атрибута на много буди и бодхисатви, това е ваджра (диамант) или на тибетски дордже (господар на камъните). Ваджра на  санскрит също и „Диамантена тояга” е символ на здравина, неразрушимост и непреходност, подобно на диамант, което е простветлението като състояние на ума. Ваджра също в комбинация със звънче символизира мъжкото начало, пътя, изкусните средства, състраданието, т.е. активност, а звънчето символизира женското начало, плод, мъдрост, т.е. пасивност. Този диамант изплува като скритата скъпоценност на белия лотос под въздействието на нагнетяване, трансмутация и разпламване на сърдечните огньове на Христовото сърце.

Ваджрасатва в случая „Диамантено същество”, „същество имащо същност на ваджра” олицетворява всички дхяни-буди  взети заедно, неговият бял цвят означава сливане на цветовете на всички дхяни-буди. Ваджрасатва  символизира принципа на очистването.

 

 Този диамантен процес се бележи с драмата, осветила хълма Голгота, когато Исус е разпнат на кръста, а Христос е Светлината над кръста, останали сами на хълма под Небето, Исус е прободен с огъня на Копието на Съдбата от Небесния Повелител в своето Христово сърце, даващ му импулса на диамантения пламък, това е окултния смисъл на физическото пробождане с копието по протежение на гърдите на разпнатия и четвъртата стълба по пътя на посвещенията.

 

Много са минали по този път и още много ще минат по него, като това е началото на едно велико дело на Светлината на Любовта, в която предстои да се разгърне този свят на осънати, любящи и творящи Божии същества.

 

 






Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. amore - ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ!!!
02.06.2011 23:55
Радост е да се видят все повече сърца, приели в себе си Светлината и Любовта. Благодаря ти за смелостта да публикуваш и клипа с Възнеслите се Учители. Само Любовта, в чистата си форма ще обедини всички ни, и ще озари настъпването на новата Земя. Сърдечен поздрав!
цитирай
2. amrak - Добре дошла, Аморе!
03.06.2011 10:04
Благодаря :) Да, и радост е да срещам хора като теб с разгърнати обятия от Любов и Светлина! Когато се изкачваме по Пътя, особено на прага на планетарното извисяване, то срещата ни с Извисените Учители и Космическата Йерархия е осъзнат и неизбежен обмен на онези всепроникващи дълбините на извечната ни същност огньове, с които звездите и слънцата се превръщат в споделена прегръдка, а в очите на хората засиява божествената сърдечност на тържествуващата Любов!
:) Намасте!
цитирай
3. amore - Прегръщам те силно :)))
03.06.2011 18:13
Прегръщам те силно :)))
цитирай
4. amrak - :)
03.06.2011 19:53
Ето, колко е чудесно щом пребъдват през селения лъчите, то Извора отново е поръсил със звезди безкрайните обятия, така прегръщам те и аз :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrak
Категория: Изкуство
Прочетен: 913612
Постинги: 119
Коментари: 523
Гласове: 8186