В короните на есенни листа цвят ще пъстря във мечтите ти през ветрове на ураганни мисли, скрити зад очите ветрила. Пламъци прохождат дланите ми с дюни в пясъчен рефрен, изпарили се в копнежна песен нотите в октава на бродирани вселенски петолиния, разбулени сърдечни страници, на всеки кацнал от небето цвят на есен лист, с целувка в пламък тих докосват се очи в сърца издигнали искрите на душите си, и в дъжд ще сеят се на есенна роса усмивките прошепнали закичена в косите ти Любов  през вечни времена. Тъй всяка капка е мечта, тъй всяка сляла с океана се вода превръща се в целувката на пламък във Духа.

Изпънати платна от вятър на Твореца, Волята във хилядни сърдечни пристана ще спуснат корабите котвени въжета от кристална топла светлина да издигнат на Земята Гоблена на Любовта.