Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2013 18:26 - Куан Ин в градината на Лотоса
Автор: amrak Категория: Изкуство   
Прочетен: 5938 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image

Понякога сънуваме с отворени очи и виждаме други свои времеви линии. Линии, в които нашият божествен Аз трупа знание и опитност в света на дуалността, където воалът над очите ни е толкова плътен, че не можем да познаем истинската си природа на творци… И тогава идват спомени от минали животи, които ни подсказват за таланти, усвоени от нас в многократните ни пътешествия, преминавайки през завесата между двата свята…Тази картина на художника Валери Добрев е шепот от преди…


Японската градина

Усещам, че съм цялостна, завършена, вечна, безкрайна... Какво е това?.. Има само Любов, тишина и пълен покой. А лицето ти е различно, но те познавам. Ти си ангелът в съня ми, светещ в розово сияние... Ти рисуваш розовото ми кимоно... Аромат на пролет и на вятър, в градините, където бе пристигнал много от далече с кораб...Мъж от запад, от Европа...Влюбен в източна жена... Помня тревата - толкова зелена, сякаш бяхме във света на елфите и природните духове... Всяка капчица чай, която отпиваш носи нежния аромат на женшен и оживява в кръвта ти като стон преминал през вечността... Гледаш ме, искаш ме... Аз съм жена от изток... Аз съм твоят подарък, най-изящното цвете в градината на императора... А ти! Ти си почитан търговец от запад, скъп гост на императора и ще се върнеш отново в страната си, но не може да ме вземеш със себе си... А аз те обичам... Докосвам те… Научена съм да даря наслада... Рисувам на гърдите ти символа на Ин и Ян и те чакам във вечността... Изпращам те на кораба, целувам те... Държиш ме за ръце... Малка синя пеперуда кръжи около мен и каца в косите ми... Ти я взе и я отнесе със себе си... Частица от мен от твоята източна жена в твоя западен свят...


Вкусът на моя чай

Усещаш ли градината, Любими, на Изток сме и слънцето изгря,
притихнал в скута ми изричаш име на светла, малка източна жена.
Очакващо я търсиш във простора на пролетната слънчева роса,
помислиш ли за нея в светъл порив в очите ти поражда се сълза.
Очакваш я… В градината на изток с омайна благост да те подслади
и светове,Вселени, Бога, всичко съзираш ти във нейните очи.
Как стъпва леко, тихо - фини стъпки във танц свещен ръцете и горят
И с кротост блага с нежните си пръсти отсипва чай от пролетния цвят.
И всеки жест е толкова премерен, тя със поклон небесен те дари,
с ухание на ароматни рози, и звезден блясък в топлите очи.
И светла пара нежно се разлива от чая и от слетите тела
каква божественост и колко сила в живота земен ти поднася Тя.
Обичай я, сънувай я, копней я, във този свят със обич я търси,
тя всичко е забравила не помни, че тръгнал си в далечни ти страни.
Сияйна в свойта розова одежда тя те изпраща с цъфналия цвят,
а синя пеперуда те отвежда, при нея пак в сегашния ни свят.
И себе си поднася на олтара, за свято сливане със теб сега.
И в светла церемония на чая дарява ти се тя във вечността.
11.2012


Вкусът на твоя чай

Циркулация в животи. Парен кръговрат от въздигнала вода.
Извлекът в кипяща баня, лъч от луната стрък бера.
Отвара на общата измислица не пия !
Горчилка търся на таз Земя. С подбрани листи расли в тръни, в дън душа
къде достигат най-упоритите лъчи. А онази другата вода, изворът
в телесни сокове подскачащи с целувки от короната през корен
бистри ще ги оцедя до блясъка на грейнала дъга. От кръг на кръг
разбъркани, докато кипне и не вдишвам есенцията в дървото на живота.
Като спомен ще я заделя в ампулата на вечни времена. Не се балсамосвам,
времето е стълба на заблудата, но срине ли се.. световете ще поникнат
като из бамбукова гора. Горчилката е вкус на моята винарна,
не чаша пълни, ни достатъчна за глътка е, ала събира образа си в капка силна като отровата на кобра сребърна. Реагентът, който я възкресява по грам от слънце и луна понесени от високо на орлови криле с име живата вода, в която котка любува се да плува само една.
Чай да те питам пиеш ли, неуместно е. Но за вкуса на твоя чай.. се питам.
05.06.2008

Картина изплува в съзнанието ми като предшественик на една дълбока загадка от преди около 7 години и е започната през 2008 г., като работата върху нея беше преустановена до настъпването на определения ярък момент от подреждането на пъзела на живота ми, в който познах себе си.

С Любов





Гласувай:
9
0



1. wonder - Намасте, Амрак! И благодаря!...
10.04.2013 21:45
Намасте, Амрак!
И благодаря!
Радвам се, че Виждаш 15-я камък на Риоанджи!
цитирай
2. amrak - Намасте, Wonder :)
11.04.2013 12:12
Благодаря ти сърдечно слънчево с усмивката на космоса!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrak
Категория: Изкуство
Прочетен: 666353
Постинги: 119
Коментари: 523
Гласове: 8176