Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2006 04:27 - Земята Галилео... е плоска като диск
Автор: amrak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2835 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 26.09.2006 04:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Привет на всички, 
неделя вечер.. взех че си драснах мисълта  на хартия.. ехото на някои книжчици превърнали се в нещо повече .. друг път не съм го правил, може би не е имало къде да го споделя 

В търсене на вечния двигател – мобилето.. машината която

движи всичко на света. При нея няма загуби, коефициентът

на полезното й действие е дори множество пъти по-голямо

от вложените за нея материали, за да се изгради.. вечният

двигател – това което движи, без да се движи… това е Тя.

Великото дошло и останало толкова времена, че дори да

го гледаме с очите си. То е пред носа ни, а множеството

го пренебрегват.. научно пренебрежение…

Въртят се около нея, изследват я.. тя за всичко става, че дори и вода може да се пие от нея. Тя носи живот в

себе си, толкова чиста. Тя остава през цялото време, Спомен велик ..всичко друго се променя, вечната константа.. безкрайност.

Няма край, ни начало. Вечността на вихрещата се спирала,

безкрайност в безкрайност. Това не е ли животът? Търсите го в космоса, та той пред вас е.. хабят средствата на нашата земя. Търси се живот, а същевременно се мачка..

природата е живот, както ние сме живи… когато търсиш

нещо, нещо паднало.. търкулне се.. не е нужно да го търсиш на разстояние една ръка + един пръст, който вечно недостига… протегни се съвсем малко и ще го имаш..

дал съм ти го вече.. всичко съществува на този свят, то вече го има. Не го търси в далечината, всичко е подредено съвършенно… та не е ли всичко 2 спирали вплетени в едно.. що движат вечно колело.. събрани те дават пак едно.

ДНК-то както и да се изменя си остава под спирал- форма, тъй сладко къдрава, че пали любовта се..  хората в любовта си не сливат ли своите души  в една, преливат чашата на

живота за да се напълни друга чаша.. отново душица може да се радва на света.. щастлива да е. Всички да са доволни,

да се радваме сами творци сме. Човек дава живот на Бога..

Бог дава живот на Човека. Взаимно се даряват.. прехвърля се пакетът.. единия дава, другия взема.. движение на

енергия в едно и също пространство, та то друго няма.. енергията на движение е променлива вечно. Движеща се спирала, кръжене на заредени частици в микро и макро светът.. вибрация на полето с носители на информация и енергия.. хм.. колко ли пъти избухва слънцето в цяла система за една секунда човешко време- материална възприемчивост на сетивата. Дали не избухва толкова пъти..че  всичко да се свива в него, а то  съответно да се свива в друго измерение в неговото си слънце.. а дори това слънце, към чието слънце принадлежи нашето.. се свива в неговото си.. така може дооо…хм ще се загубим бре.. дай към.. цикъла пренесен пакет.. фучаща частица с такава скорост, че на нас ни изглежда твърдо като камък. Ако пък си забави трептенето близко до това на сиренцето сладко, човек няма ли да си гризне от камъка като мишленце :)  Дали мишките ако знаеха, че са способни като нас да се чоплат с разни чудливи неща, нямаше ли да си кръцкат от камъните като сиренце, та те го могат.. острят си зъбите.. в тяхната природа е. А за нас хората дали не е помислила, да сме всички щастливи и доволни.. чудеса да правим, всеки каквото го кефи.. но да не бъркаме кефа на другите. Чудеса да правим, дори съзнателно.. но чул някой нещо.. другите – как е възможно! Честичко го чуваме това. Допускането, че е невъзможно нещо да бъде сторено ни го пресъздава битието толкова бързо, че го преживяваме в същия момент.. прехвърления пакет информация от едната посока на заявление и в обратната на пресътворяването. Духне ни вятър пък си попеем.. всичко става във вечния миг на битието. Значи можем да определим, да пожелаем.. и нуждата да бъде задоволена. Нуждата е причина да се задвижи целият космос.. морето откликва на капчицата, понеже цялото море е капчици.. едното гради другото и другото гради едното.. бутат се, а не се събарят, едното бута другото и взаимно се изправят. Взаимно люлеят се в едно. Да хлъцнеш, че да се глътнат сто слънца на един дъх.. кой не се кефи на хълцането :), някой те стресне да спреш пък.

Мм сега слушам “Тar Shakti Мantra” на Оliver Shanti.. интересно, Благодаря ти Цвете!

На света му е нужно милиметър повдигане и Царството е дошло на часа, в който го е пожелал. Как да го проумея.. ти вече си го проумял, нямаш нужда.. всичко е задоволено.. да се борим с мишката за сиренето ли.. да й отчупим малко и тя да е щастлива. Но какво да й чупим.. тя е толкова щастлива, понеже научила се е камък със зъби да труши. И човек стисна камък в ръка и потече цвик :))).. това легенда ли е или реалност? Легенди се вярват или правят. Да ги направим тогава! Но някой ще каже.. покажи де..  да видим първо, пък тогава... хоп емоцията е пусната в пространството като нужда.. и ти се пресъздава като липса на такова изживяване. Пожелаваме да видим или гледаме да си пожелаем? Май не го възприемаме като дадена реалност от самите нас.. като действащи творци. На стремежът откликва битието.. постави го най- отпред и от него ще се ръси като съдран човал. Движим се в битието като го бутаме отвътре.. то ни побутва пък отвън без усилие.. по метода на най-малкия разход на енергия.. бутаме се взаимно и не падаме, освен ако някой не си е цокнал малко повече рекеджок, притъпи сетивата и вземе та бутне в краката си  целия космос. Ако беше вдигнал леко крак.. цак- хванал вратаря топката и космосът си стои на място.

Събуждаш се в съня си и се открива нов сън.. живееш си съня на сънищата и го действаш.. преоткриваш се  във всеки миг... брррр.. нещо прелетя – желанието твое в ръце ти спускам.. само го хвани, вземи и яж. В дар се спуска всичко, само подай ръка..  леко се протегни, пък ако трябва ще те побутна с пръстче. Ние заявяваме какво да изпитваме, помислим че сме неспособни да го хванем и вятърът го духнал ..  зарадвали се мишлетата на вкусната репичка. Пак не си изпуснал нищо, нали друг си зарадвал.. завърта се колелото.. дори магьосно е. Къде е врътката тогава на цялата работа.. да вдигнеш една ръка да се протегнеш, след това и съзнанието си да повдигнеш с едно пръстче и да го хванеш.. подаваш ръчичка и ето ябълката е цъфнала в ръката ти. Хм пробвах и не става.. умът си неуспявам да... но гладен ли си? Не си ли ти сит, че искаш.. пък я подай ябълката  в други ръце. Възможно е да намериш гладен в наше време.. все пак надпреварваме се в разни неща.. кой пръв, кой последен. Купонът е на задните скамейки. Едно плюс едно е равно на едно в абсолюта.... хм  в нашия свят обаче е две, слагаме нещо допълнително - по една орбита кръжащи ръце, един електрон нужда и се завихря движението.. започва да кръжи и носи по нещо.
image

Там на острието, на върха на спиралите.. където казва всичко хлъц с едно просто прехвърляне на топката от ръце в ръце, чашата прелива в себе си. Енергиен обмен, ние танцуваме задружно в Любов, всички вкупом... кошницата цяла кроим взаимно и плетем.

Вдигнала си Ева ръчичката златна да откъсне от дървото Ябълката сладка.. пожелала да се познае в изящната си красота.. Бог сам протегнал ръка в себе си като стремеж.

В стремеж да вкуси от собственото си Творение, от собствената си ябълка в собствената си градина.. да се наслади на Творението. Взел Човек че го плеснал по ръката.. недей, забранено е .. това е грешно.. не яж от ябълката. Да бъде Волятата ти душице златна, от нищо няма да те лиша.. ще имаш всичко в райската земя!

Брех... Човек майстор-готвач си сготвил дяволска чорба в райската земя. Да съдим ябълката или да садим ябълкови градини... аз съм за второто, и златни ще поникнат.

... и взел че поканил по обичай ближния си на трапезата..

де да търсим дявола, че всички до един Ангели неземни са..

Цял театър се заформил.. един поискал едно, друг му го подал.. изиграл си ролята точно на място, за да му угоди

 понеже хванал е топката в ръце.. какво да я прави.. тя не се яде.. той не е гладен.. и ще не ще изпуснал сиренцето... и се... дали не се въртя в кръг :))) дали не се въртя в самия себе си.. гоненица голяма става.. с такава скорост, че едно и също нещо си подава нещо. Стъпиш крачка пред себе си да го хвърлиш и хоп отпред хванал си го вече...хммм.. времето в мига, няма го. Тялото вкусно си дъвче времето, то храна е също. - Време е да похапнем- .. бъркай ги както пожелаеш, но само времето ще ти изяде.image
 

Великото Е ... пак се завъртя.... тцтцтц готините електрони.

Е-то в ябълката е вкусно. Хранете се с ябълки :)))))мен ме кефят яко :)

Та... на ти бабо стар зъб, дай ми бабо златен зъб – радват се децата мечтите им се сбъдват, нови зъбки ще си имат. Като пораснат... няма я бабата със златните зъбки. Мечтите по-трудни са.. за тях да се борим. Дали съвременната медицина не е пропъдила у възрастните мечтата за бабата и златния зъб? Все пак се вярва глобално в нещо си, пак е сила огромна това. Как ли е било преди..  инво- еволюция на тялото, развитие.. прогрес.. нещо към нещо подобно, не говоря за маймуните.. човек си е човек. Заспива му умът.. задвижва се всичко, носят се легенди дори за някои.. толкова ги помним, че им пришиваме разни етикети.. вярвания се градят на тях.. до толкова, че се самозалъгва с едното пръстче необходимо да се добере до ябълката, че трябва да е видял. Но всичко е така реално.. светът си е такъв, какъвто е.. дали пък неможе нещо да направим?

Океанът в капката  събира се.. и Е-то си се върти с бясна скорост :)  Късмет... да ви връхлети всички Е от птичката на райската градина, понеже там сме вече.. неизбежно е.. дори може да си вземем по един чадър :)))

Всеки е Крал на Царството... но май се е зародила по някое време някаква илюзия, че не е Крал... а бил Крал.... хе-хе, хубава история си измисляш... хе-хе, да ама не!

Вкарваш си илюзия, че някога си бил Крал... дори си бил ”крал” от собственото си щастие. Ограбил щастието си по начина, по който възприемаш от предходниците си.. приказки разказвани недоразказвани. Обръщаш се назад и виждаш себе си.. какво си правил.. собствената си история.

Вземаш топката в ръце.. кажеш си..това пък какво е.. изследваш я хубаво, гледаш шарена е тя.. интересна.. прибавяш й нещо и ти.. легендата. въоръжаваш се с нея.. така възприемаш светът, и той от негова страна.. възприема те какъв си...и пляссс... Вечерята е сервирана- храна с митове главата да ти бръмне, зъб да ти скръцне :)

Една в друга се плетът и топката е оплетена.. остави я тази топка, тя е оплетена вече.. оплети си нова, настоящата.. пък тогава и нея пусни.. да подскача насам натам.. може и гол да вкара. Всеки играе за себе си и в името на целия отбор. Но вратата е една.. има само един отбор.. дали  да не си вкараме автогол!!! Хех, че нали си имаме отличен Вратар! Пак неслучайно ще се спусне космосът в краката на някой.

И рибки ще валят от небесата... разпъвайте мрежи... когато Орешко се спънал с космоса в краката си и изсипал вечерята на баща си..се търкулила златната питка в ръцете му..  Да вземем да я хванем питката.... за... хмхм  * Achtung, цензура... да хванем питката  за ябълките и да си забъркаме ябълков пай... та тогава да вкуси целия земен Рай :))))

Дамм.. на приказки всичко е сладко.. да но приказките звучат, звуците в слова се плетът... и хоп дочул от нейде океанът.



Тагове:   диск,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - Боже, Божееее
26.09.2006 08:01
как можа да ти ги роди главата всички тия работи???!!!! :))))))
Браво! Продължавай в същия дух ... малко дългичко ми дойде този път, но ... с такъв текст, може :))))
Поздрави от Кралица Sunflower! :))))))
цитирай
2. shiva - :)
26.09.2006 09:10
след всичко прочетено, каквото и да кажа, ще бъде толкова нищожно и незначително и глупаво и неуместно....
Жестоко е! Разтърси ме :)
цитирай
3. dosheva - :):):)
26.09.2006 16:47
ми...БРАВО!
а не е ли и човека едно перпетомобиле?
цитирай
4. amrak - :)))) благодаря Ви
26.09.2006 18:20
човек Е.. и всичко Е в него..
ако не сте Вие тук всички, то аз нямам смисъл..
благодаря още веднъж.. заедно ще продължаваме
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrak
Категория: Изкуство
Прочетен: 672547
Постинги: 119
Коментари: 523
Гласове: 8178