щом вятър е в тишина

пламъкът на огън е изправен

когато в ум си, задъхваш от шума

не давай му да казва на сърцето ти

 какво е истина..

какво е истина..

ще пита те умът

и отговор да има няма

той ражда само се в шума

посява чуждо във градината

що смята го за гола истина

поставя множество мерила

готов ли си да спреш шума

и портата отваря любовта

ще чуе ти сърцето

отклонил си от реката ум

ще постави те о смирната безкрай вода

да познаваш гол се, като сред мрак звезда

да вкусиш безпредел  в нищо всичко е вселената