дни като този, повтарящи се.. повтарящо пропилени ..

стани, оправи се, качи се на рейс, и слез на работа.

Забий се там в казана и ври, слагаш си фолио да се задуши.. всичко в мен открай време пищи, хора еднакви без разности около мен с мисъл неможе да се промълви.. всичко в мен през сълзи пищи и ври.. еднообразности, сиви стени хора с еднакви дрехи, приемащи подчинение безличности, всичко около мен спи.. на мен ми се крещи, подсичат се нозете ми и падам в локви сълзи.. ПИСВА МИ ТОВА ОБЩЕСТВО..

Не приемам системата и няма да го сторя. Друг е моят идеал.. други са моите ценности.. на майчин език прегръдка къде си..

стари греди положени покриви.. под тях не ми се върви.. рало забил съм в страни, ако ще и с кървави сълзи да продължи.. кардинални промени изисквам в живота си !

днес точно обяснявах на една приятелка, как се превръща в мъчнотия всичко, което се прави в сиво..

уж цветни, пък толкова съсредоточено сиви хора!!!

Ама утре не е ли един нов ден, в който само ти можеш да определиш колко прегръдки да има, колко усмивки, колко целувки!?

Колкото и да ти е писнало, остави ги хората... гледай Птиченцата :-)

Айде, усмихни се... ще усетиш, че ти е малко по-сладко =)