звезди.. през планините стражи

равнините врявени.. високото себрани

водни струни ситно тичат през Луната

на усмивката й в устните видяни

в очите срещи.. мълчани, по стените векове

искрящо пламенните в огнен глед

сънища по нощите вървени

дочут от дълбините на сърцето зов

корабът насред звездите.. в гърди

спуснал огнената котва

в дните оборот Земята е на Слънце

в градусите блъскат пулси, пламъците в котва