Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2008 17:29 - Гората и аз
Автор: amrak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4315 Коментари: 7 Гласове:
0



Къде бях в последната луна. Мечтаех за нощувката в гората.. и я направих. Беше отдавна, когато се породи желанието  да остана аз и природата.
Когато видях в себе си онази личност, която беше полугола, изрисувана от горе до долу в космичните вълни и танцуваше древния танц край огъня сред безумните цветове на вятърни извивки от полета и планини до брега на океанската вода..
тогава бях с делфините. Водните струи се разбиваха пред съзнанието ми в неповторими мигове на прекосената водна повърхност. Водата беше моят отпечатък, а сонарът възпяваше вселената с мелодията на сферите.
С огромна любов бих поел отново с тях. Може би следващият път, до тогава ще ги нося в сърцето си..

От желание към деяние. Времето и без това си няма друга работа освен да чака, всъщност искам да кажа, че докато човек не пристъпи към действие, т.е. да поеме юздите си в собствени ръце.. дотогава кочияшът ще пита "какво правим сега ?!".
Оставиха ме едни приятелчета в Средна гора на едно интересно местенце, където в гората се образува кръг, а в единия му край продължават скали.. с особен поглед.
Те не одобриха като цяло да съм оставал там, както вероятно и много други не биха. Предпоставка.. страшно. Задставка.. какво е страшно?!? Когато са ме питали за някакви страхове доста се замислям. Но в интерес това са неща, които или не фигурират, фигурират като скрити, или се появяват с определени процеси в моменти и тогава му е работата да бъдат хванати/ освободени, осъзнати.
За вечерта си имах някаква спретната програмка, която почти никак не се вмести в случването, но затова пък останах изключително очарован като цяло :)
Беше втората вечер на пълнолунието. Небето беше облачно и тук там мъждукаха някои звезди. Преди да ме оставят приятелчетата ми вкараха доста идеи.. да кажем за страшното.. нещо в гората.. та от мечки до вълци и разни такива. Посъветваха  ме да си намеря някаква пръчица :) за всеки случай. Така и много се чудех дали да си  паля огън, понеже се придържах към някакъв план. Исках да остана в тъмното.
Идеята за пръчицата беше интересна.. това ще е магическата пръчица и трябва да я намеря. Много от изпадалите клони в гората не издържаха изпита и се провалиха с леко счупване.. мина доста време в обиколки.. докато изведнъж не се появи точно тя. Идеално суха с чудновати извивки. Тази е, но нейната цел ще се разкрие от само себе си.
Вече беше полудръжгево и разни мисли се въртяха. От луната нямаше и следи.. вече я очаквах след полунощ. Хм, тъмницата в гората започна да привлича вниманието ми.
В близост от едно село вой на кучета потръпваше през гората. Лек вятър люлееше върховете на дърветата
в странно шумолене. Останах аз, гората и нещото. Изследвах мислите и породените усещания. Вааау, фигурираше някакъв страх в мен. Ела ми сине майчин! Така, вече ми отклони вниманието.
Планът за вечерта влезна в някакви рамки.. тцтц. Какво правим сега. Глупости, няма да си лягам. Тук съм и тук ще остана, такова беше решението ми. Започнах да
съжалявам задето оставих идеята за огъня, но и тя беше в предварителното решение. Добре де, ще наблюдавам тогава. В такива моменти времето спира и повечето зависи от  това, какво превзема вниманието ни. Имам два варианта.. единият да избягам от случващото се.. другият да се запозная със случващото се. Разбира се второто, за какво съм отишъл.. нали трябваше да е изненада.

Разхождам се бавно и наблюдавам усещането за смущение, което е сякаш някъде там в тъмнината на гората, където свършва кръгът. Съзнавам това като някаква натрапчива мисъл-форма, но не отхвърлям и вероятността из финото пространство да присъстват просто някои там.. в кръгът не биха се осмелили, а и устойчивостта му зависи от моята.

Трябва да насоча вниманието си в действие и да не се оставям в трептението на смущаващо ниски честоти. Сещам се за свещичките в раницата и си запалвам една, нужен ми е пламък, както и пръчица благовонен дим.. тамянът ми е сред любимите, но в момента нямах. Дори си бях правил нещо за бавно горене на тамян, така че часове да дими. Поставени няколко парченца тамян в морски пясък, като от долу се нагрява с чаена свещ.. нещо като изпарител, но пясъкът позволява на тамяна да тлее бавно. В затворено помещение е идеално.

Разглеждам странната пръчка, която вече бях надписал и се чудя какво ще правя с нея. Почуквам я с пръст… лелее какъв звук се крие в това нещо. Ще да е музикален инструмент! Някъде трябваше да имам и молив, че с пръсти малко наболява. Перфектно. Дърво с графит в дърво. Вече мога да се оставя на ритмите по пръчката. Захласвам се в музиката и бавно пристъпвам от крак на крак поглеждайки към небосвода. Ще танцувам с мелодията звездите! Усещам вибрациите на звука, които навлизат в мен и се смесват с моето естество. Потръпвам. Удивително! Променям скоростта и силата на ритъма, поемам с тялото и разпространявам трептенията с чувство-мисълта в пространството. Изведнъж се концентрира онова смущаващо усещане в мен и насочвам вниманието си в тъмницата на гората. Взирам се в дърветата и усилвам леко ритъмът. Нещо неизвестно. Оставям се на усещането. Започват тръпките от петите по гръбначният стълб нагоре. Настръхвам от до. Тара-леж.

Сребърната Змия се издига. Вибрирам в стълб. Всички възприятия около мен изчезват. Сякаш се отлепвам от земята. Тотален екстаз ме преизпълва в този трепет. Осъзнавам всичко наоколо преизпълнен в преливаща любов. Всичко и първоначалният страх се разтопяват в благодарствена прегръдка, съзнавайки идеята за тях и в какво могат да се превърнат. В тези няколко секунди се случи много. Буквално прегърнах това малкото, което нарекох страх, което като песъчинка породи лавина от любов в мен.

Вечерта продължи още в мелодията на странната пръчица ;) и още два три екстремума. Духовен адреналин в екстаз с природата.

Когато вече много ми се доспа луната показа сияещата си усмивка на небосвода. За лека нощ.

Някъде във всичкото, което се е превърнало сме изгубили връзката си с природата. С Майката. С нас самите.

Най-близкият път до колибата на нашето сърце.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Carpe diem! :)))
02.08.2008 19:09
Това съм го живяла или сънувала...

Кътища, кътища... сини кордели.
Пътища, пътища... вятър с лула.
Старо мечтание. Облаци бели.
Жълто-неземна вълшебна Луна.
цитирай
2. pti - !!!!!!!!
02.08.2008 19:12
Тара-леж!
Благодаря, че сподели :)
цитирай
3. shiva - и едно такова
02.08.2008 19:24
страховитичко се изкачва по гръбначният стълб... :)

нагоре и все нагоре

*аси якото ;)
цитирай
4. amrak - (:
02.08.2008 19:41
Wonder, твърде вероятно :) някои неща ги сънувам.. и претворявам. Случват се по начин, който най-малко очаквам.. но в това ме очароват най-много :)

Пти :) от танцуващите поздрав :)
питай Shiva как се гали Тара-леж ;)
цитирай
5. viki11 - Ти в гората ли си загуби говора? ...
02.08.2008 19:44
Ти в гората ли си загуби говора?
Какво стана с теб?
Или да припомням?
Яд ме е, че си ми отнел тези преживявания.
цитирай
6. amrak - :)
03.08.2008 11:10
Вики, в гората не може да си загубиш говора, но можеш да си откриеш тишината ;) или ОТговора.
Предпочитам да давам, отколкото да отнемам :)
цитирай
7. viki11 - Поне отвреме навреме си върни ст...
03.08.2008 15:16
Поне отвреме навреме си върни стария говор. Липсва ми.
Така си ... обикновен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrak
Категория: Изкуство
Прочетен: 672287
Постинги: 119
Коментари: 523
Гласове: 8178