Събуждам се тази сутрин с нещо много мъчно.
Нужни са ми няколко часа, докато се преместя със
съзнанието си в тази реалност след случилото се в съня.
Беше тежко. Засягаше нас и Планетата. Нещо глобално.
Преживях го на много дълбоко емоционално ниво, което ме накара да го изпитам като реално.
Сънищата, които често ме спохождат и съм поставил вече
в конкретен раздел от сънуването си, са свързани предимно с това, че… този свят загива. Разрушава се.
Много пъти виждам и се движа из разрушеното.. цели градове. Хората са навън по улиците. Нищо не е останало здраво освен ние.
Отдавна ги имам тези сънища. В един от тях небесата горят и огън слиза на земята. Океанските води се издигат. Винаги всичко е развалини. Имало е и много приятни моменти сред всичкото това. Отношенията между
хората са.. просто други. Единни. Никой не бива пренебрегнат.
Този път изпитах случването. За разлика от предходните имаше последователност и някакво специфично усещане.
В началото настъпи у хората някакъв хаос. Нещо се случи и с животинското царство. Военни фигури се погрижиха да не остане и следа от животните. Към хората нямаха отношение.. единствено след себе си оставяха високи прегради, отцепени райони. Прескачах оградите назад, но там нямаше вече никой.
Премествам се в друг район. Някакъв град.. сградите се сриват от само себе си. Не мога да разбера дали има земни трусове. Трафикът изилиза извън контрол. Наблюдавам от високо някаква сграда на кръстовище, около която връхлитат товарни возила. Като че ли тази сцена се разигра два пъти, само че следващият момент се озовавам точно до сградата в горещата точка. Усещам в съня дежа ву.. спомням си.. някакси успях да избегна. Едно приятелче също претича. Минаваме през двора на къща, там виждам последно една овчарка, помислих че ще ме повали, но видях да се усмихва.. разбрах че иска да дойде с нас.
Прескачам в друг момент при други. Група хора с натоварени две коли се подготвят да заминават. Стягат най-необходимите неща.
Следващият момент сме в подножието на планина. Там е сигурно. Планината е нашият приют. Почувствах, че сме успели донякъде, но знаех че това беше само началото.
Цял ден го преразглеждам. Сещам се, че преди близо три дни имаше слънчево затъмнение. Незнам, някой от вас имал ли е подобни сънища?
Не си ли напрегнат? Стрес? Неоткрит страх?
Намасте. :)
Намасте
Аз сънувам глупави сънища, които изглеждат реални. А също и такива, които се случват. Едно към едно, или пък с кодове. В смисъл, говориш с мъртъв значи болест или смърт. Това е разкодирането. Смърт е живот и така нататък. Но пък някои стават, както ги сънувам.
Ако се повтарят, има значение, само това мога да кажа.
МОят повтарящ се беше до пубертета, мисля. Една овца, бяла и по-голяма от мен, ме тъпчеше. Събуждах се с ужас. И всеки път само това.
2. Авангардни Йога практики
3. Sacral
4. Език на Светлината - Космически код
5. Изумрудените скрижали на Хермес Трисмегист /spiralata.net/
6. Херувимска песен
7. Въглерод - 7 -
8. Съвет на Дванадесетте
9. Пътя на Посвещенията
10. Извисените Учители
11. осветяват Пътя
12. Божествената Майка
13. Син Диамантен Лъч
14. Арктуриански ключове
15. Галактическа Федерация на Светлината
16. Маха Шри Янтра
17. Пазители на Светлината
18. Кристален пламък
19. Ин ди Ян
20. В градината на Лотоса
21. Параматман
22. Великият Архитект
23. Сърце отворено
24. Делфински свят. Кралска лилия
25. Скъпоценност в лотоса
26. Среща с Богинята
27. Великото Централно Слънце – космически портал
28. Розата на Алхамбра
29. Златната роза
30. Диамантената сфера на Пламъците Близнаци