Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2008 21:18 - Прагма
Автор: amrak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4419 Коментари: 11 Гласове:
1

Последна промяна: 17.10.2008 13:28


Раждането на една картина е едно от най-големите удоволствия за мен. Това е един от начините, по който успявам да изразя себе си. Не знам защо, но думите винаги съм ги поставял на последно место. Делата са тези, които носи душата. Един живот може да бъде мълчалив и неразбран за други, но важно за нас си остава да вникнем в себе си. Себе споделянето.

В мен обитава един свят, който е на границата с този свят и има стремежът да обедини двата свята.

Животът има странния начин да се разкрива чрез действието. Всичко е свързано с действието. Както тялото се движи в този свят, така и светът се движи като енергия в тялото. Тази среда на изследване за мен е най-съществената. Тя е просто най-близкото нещо. Или по-скоро това съм аз.  Всичко от този свят в крайна сметка се материализира, достига до нашата площадка за експерименти – Животът. Разбрал съм го отдавна, че ако желаеш да напредваш трябва да действаш. Това, което ти се прави от сърце го прави.

Нещата в това време се извършват с известно ускорение, като в бъдеще вероятно ще е коренно различно. Като първо се заражда в идейния свят, то вече има форма, има и пространство. Реализацията е следващата стъпка, което е ключ. Удовлетворението от това, че е постигнато не е последното. Нещата имат предназначение, като коридор водещ към следващото. Разбира се, това е едната страна на познанието – чрез действието. Другата страна е свързана отново с действие, но се състои в бездействие на тялото и действие на енергийната същност. 
Всеки има рождената възможност да достигне собствения си източник. Да се разбере като не тяло. Да се разбере като цялостно същество. Да достигне Истината. Да бъде свободен и да действа според това, което е.


Въпрос е, това ли е което желаеш ?!

 

Безумна красота е да попаднеш насред Вселената.. и да се слееш с нея.

 

Търпението е рожба на Майката.

Тишината е езикът на енергията.

Мирът е вълната на океана.

 


 

image




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki11 - Ок, разбирам. Но ако си сам Там, . . . ...
14.10.2008 21:55
Ок, разбирам.
Но ако си сам Там, ...
Все някой трябва да информира по подходящ начин с думи и действия - първо повече с думи, за този свят, за да са всички на пътя.
Чудя се, ако те видя, дали ще разбера, че това си го писал ти.
Наистина ли не намираш приятни прежидявания в реалния така наречен тукашен живот, който всички познават?
цитирай
2. viki11 - Всъщност, постът ти е въздействащ, ...
14.10.2008 21:59
Всъщност, постът ти е въздействащ, и ми създава интерес да опитам и аз. Това за действието и думите.
Истината е, че не става бързо.
А твоята Истина, за която спомена по-горе......
в езика думите се използват от различните индивиди не винаги в едно и също значение. Затова изразяването с думи е относително точно и много неточно.
Има вариант да се обработва езика непрекъснато. И да разчитаме повече на действието.
Аз съм за съчетаване на двете. Думите в никакъв случай не са нещо лошо. Но и по-малко да са, по-добре е, да. Когато се научиш........
Най-трудно е да го кажеш с малко думи. Както пишеше един писател......нямах време да ти напиша по-кратко писмо.
цитирай
3. amrak - Вики, тук и там е все в човека
15.10.2008 20:08
да си сам в голяма степен се определя от това към кое е насочено вниманието ти, или с какво е заето..
Думите не са единствената комуникативна способност. Енергията е вибрационно поле + информация. Токовете на тялото са такова нещо, което протича във всеки индивид и се обменя/циркулира между вселената и човек, както и между човек/човек..
цитирай
4. viki11 - и ако само ти познаваш тази цирку...
16.10.2008 01:15
и ако само ти познаваш тази циркулация......т.е., ако повечето не я познават? Кой ще ги насочи? Сами? Абсурд. Думи, по-малко думи, по-малко думи... Така виждам аз нещата. Преход.
Ти така ли си се родил?
Аз още не я схващам тая енергия човек, човек. То тогава голем обмен ще стане. Свобода на избора.
цитирай
5. amrak - ***
17.10.2008 13:13
Е, разбира се не само аз Вики.. тази циркулация се извършва постоянно, както кръвта циркулира в човек, както водата циркулира в природата, както и полето на магнитните полюси поддържа циркулационната решетка.. електромагнитни вълни, както от Слънцето към Земята.. както от Централното Слънце към нашата слънчева система.. и т.н. в йерархична структура. Цикли на жизнените потоци са. Една велика река, която изтича от себе си и се влива в себе си.
Всичко това е свързано и поместено в нашите тела . Дори един човек обхваща космоса в себе си. Между микрокосмосът и макрокосмосът е живо огледалото, ИНДИВИД-дуалното Със-знание което борави /виждаш ли, самата дума подсказва за единността в дуалната природа/, развива се постредством тази всепроникваща космическа река.

Едно е, когато човек знае че съществува река, друго е когато съзнателно се потопи в нея. Това е космическото Кръщение, в което ще се потопи този свят, което е Преходът на тази епоха. Водолей.
Може и просто казано с притчи..

Преди 2000 години, когато беше епохата на Риби потопиха човек в реката, както рибата е потопена в нея, с това се извърши Кръщение.
След тези 2000 години, когато настъпи Водолей се роди и Сатя юга, тогава от човешките ръце бликна вода като от стомни. С това реката влезе в храм човешки.
Ще допълня думите тук с една картина ;)
цитирай
6. viki11 - Едно е когато човек знае, че съще...
18.10.2008 13:04
Едно е когато човек знае, че съществува тази река, друго е, когато не знае.
Трябва информация. Но в по-лека и достъпна форма, да стигне до всеки. И всеки сам да реши, кога и какво да прави с нея. Ако не днес, утре ще се присети пак.
Т.е. трябва да стигне до хората тази информация, за да ги улесни. Да даде шанс да сме сходни. Защото ти, например, много си се отдалечил от останалите. Защо? Хубаво е да вървим заедно. Не е ли така?
Некой по-напред, некой по-назад, но все пак долу горе заедно.
цитирай
7. viki11 - Съгласна съм за картината, че съ...
18.10.2008 13:12
Съгласна съм за картината, че създаването й носи удоволствие. Аз по принцип не рисувам, но също го изпитвам. Може би трябва да опитвам. Само докато бях бременна, просто не издържах на искането, и си купих боички и рисувах.
Съгласна съм , че в мълчаливото себесподеляне има логика, хубаво е да стигнеш до себе си.
Остава да се съгласиш, че и да общуваш с другите не е излишно, и даже е много необходимо. Не може всеки да живее за себе си. Тогава животните ще ни изпоизядат в горите. Хората се пазят взаимно в това общество и ти използваш много от техните изобретения, без които не можем.
Можем, но не го правим. Явно имаме нужда.
И защо да не говорим, освен че и мълчим? И защо да не е също толкова важно?
Доколкото знам, близките ти искат да имат достъп до теб, а ти мълчиш в повечко. Поне да знаят, доколко си добре, от какво имаш нужда. Да си помагате взаимно. Иначе няма как да се раждаме и оцеляваме. Едно дете сам човек не може да гледа качествено.
Абе, мисля си, че е хубаво и да общуваш с останалите. Иначе се вглъбявай, лошо няма. На мен това ми се отдава, макар че не прекалявам. Обичам да съм си сама. Но се научих да общувам и с околните. Налага се. Разбираш ли ме?
цитирай
8. amrak - съгласен съм
19.10.2008 19:47
всичко си идва с времето.. от нашата готовност се определя
цитирай
9. pti - :)
03.11.2008 22:38
аз мисля, че много добре си общува амрак ;)
даммм
цитирай
10. viki11 - Щом ти е добре пти, оттеглям се. То ...
10.11.2008 20:26
Щом ти е добре пти, оттеглям се. То разговорът си е по принцип, но нищо.
цитирай
11. anahata - прекрасен постинг
28.09.2010 22:27
и още по-прекрасни коментари:)
Съгласна съм с Вики, че е нужно да общуваме - както със себе си, така и с другите.
Може би Вал иска да каже, че преди да започнем да раговаряме с другите е нужно да се научим да говорим със себе си...думи...и пак думи...и зад тях....необятност :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrak
Категория: Изкуство
Прочетен: 666367
Постинги: 119
Коментари: 523
Гласове: 8176