Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2008 01:50 - Джендема /Адът/
Автор: amrak Категория: Туризъм   
Прочетен: 9041 Коментари: 8 Гласове:
1

Последна промяна: 10.09.2008 10:57


Резерват Джендема /в превод значещ - адът/ в национален парк Стара планина обхваща предимно Бяла река, от части река Тунджа и река Тъжа. Райското пръскало, което се извисява над Джендема с Райските Скали влива водите си в Бяла река от западната страна на централната скала, за която
ползвам мое си наименование /последната снимка/. Чрез следните снимки ще ви разведа из една малка част от точно това, което се нарича Джендема, доколкото е възможно. Чувствата които поражда местността са уникални и донякъде може би не за всеки ревер, поради опасностите които са неизбежни по време на джендемския преход. Няма път, няма и пътека. Има река, камъни, скали, водопади, наклони на склоновете трудно изчисляеми дори с транспортир, освен отвесните които сочат 90 или ти минават мисли от рода на "има ли нещо под краката и на къде продължава". Искам да подчертая, че това не е шега и ненапразо името на резервата е такова. Ако искаш да докоснеш величието на рая неизбежно ще се сблъскаш и с падението на ада. Е, такава поука си извлякох по време на пътешествието. Беше късен следобед, когато поех по реката нагоре. Сега не е толкова пълноводна и това да вирвиш нагоре по течението е пълна наслада. Реката позволява да се върви изцяло през нея и камъните й, без да се налага заобикаляне по стръмните склонове. Това обаче се оказва до известна височина.. след това.. дупе да ти е яко.. може и да си припомниш тук там как си падал на 13 с висока скорост в завой с колело.. поне охлузванията пораждат такъв спомен. Сега ми е смешно, нооо.. не беше такова. Тези които си падат по мистиката на природата може да срещнат нещо интересно тук ;)

Малко преди нощувката /което е възможно само на редки места по реката/
точно ей там в далечината на скалата няколко часа преди това имаше човек
горе. Сега от долу се вижда само сянката, която е останала на стража.


image





Ако сте свикнали да се заглеждате в природеностите наоколо..
няма да останете без компанията на Природата.



image




Гледай внимателно.



image






Камък върху камък се гради. От нищото в реката Бухал на камъка седи.



image



Някъде се налага да се цопне човек до кръста в реката, за да премине просто.


image



Ах, просто се е образувала перфектната вдлъбнатина в камъка..
казвам перфектна.. а и от тук може да се скача ;)



image






Тишина и красота.. точно от тази, в която цари спокойствие от песните
на птички и реката.


image




Нещо любимо. Тук. Водопад Стипцата /около 7м/.


image





За първи път се качвам от горната страна. Идвал съм много пъти, но не е
имало възможност да продължа. Отново идея за цамбуркане от високо :)


image





Обръщам се назад и сякаш влизам в другия свят.


image



Най-чудноватия камък, който срещнах. На него има много неща, сякаш
е изписан и изрисуван.. много са илюстрациите в него! Сега като се
вгледам повече време.. може би това е камъкът отговарящ за следващия етап,
етаж.. реката, светът който носи усещането там.


image




На два метра от него вдигам един също интересен камък в реката, под който
ме изненадва чистата случайност".. среща със..

                                                САЛАМАНДЪР


image

Саламандърът е Огнено - Водно същество. Физическите му свойства позволяват поради силното овлажняване на кожата безпроблемно преминаване през жарава. От духовна гледна точка е символ с дълбок окултен смисъл, огнената му страна.



Следващите двеста метра изниква нещо, което само с плуване може да се премине. Но раницата не може да плува, нито има водонепроницаем скафандър. Тук вече  алтернативите се свеждат до преминаване по изключително стръмна суша. И веднъж като се емнеш малко нагоре глей кво става. Теренът е ронлив ситно песъчлив, с почти нищо за което да се хванеш само тук там някое дръвче, което е  и основното. Да става за известно време. Докато не дойде дребната грешката да се
стъпи с десен преди ляв крак и основата под него просто да се срине. Тогава изведнъж се сгромолясваш на нещо като песъклива строго наклонена пързалка и продължаваш на долу. Това беше падането. Благодарен съм на единственото дърво, което беше няколко метра по-надолу. Стоиш и се пързаляш, докато не го приближиш и се копнеш за него. Беше едно мигване само, след което наблюдавах как джапанката продължава надолу около 30м с куп шума и пясък + леко отскокче и в реката.. лелее Леко паниране се получава в такива моменти. Загубата на едната джапанка бързо отшумява и започва преценка на ситуацията /макар че много бяха преживели тези джапанки, вече си помислих.. до тук на Батман с "чехлите"/. Много лесно се охлузва човек брееей.. тцтц..  спомних си и няколкото случая с колело по завой. Е, в реката може да се измие човек и се продължава  нататък, обаче с нещо тъжно от самото падане.


image






image



Това е местото. На ляво се оказва, че може или и неможе да се достигне въпросното место, където Райското пръскало се влива в Бяла река. Натакък изглежда твърде екстремно, като няколко пъти преди това си мечтаех да мога да летя, за да се справя просто, но от лявата страна сигурно ще трябва да си го помечтавам на всеки 5 метра. Поемам на дясно.



image



Всъщност си нямах и на представа колко разстояние съм изминал, а и гледах по някакъв начин да започвам да се качвам, понеже реката става със всеки изминат метър все по-непроходима.



image



Ето наблзио се явява възможност за нагоре. Сипеят с камъни и дървета идва от някакъв поток. Обувам се и поемам в тази посока. Грешно си мислех, че това ще да е търсеното место от което да поема за пръскалото. Това е и последната снимка от дъното на Джендема. Изкачването или излизането от това красиво место беше същински ад. Определено не бих го повторил. Там важи правилото три пъти мери един път режи. Най-тежкото физически и психически изкачване, което съм имал. В някои моменти чувстото за самота ме пронизваше дълбоко... Благодарности за пътечките от дивите животни. Благодарности на катеричката, която се опита да ме развесели. Благодарности и на орела.


image


Малко преди стъмване на границата на силите се изкачих в проходимата част, с което много ми улекна. Прекарах си една чудесна вечер под звездите  с луната.

Сфинксът в България.
Ако си го представите, само че тук главата не фигурира.
Поздрави.


image


Тагове:   Джендема,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sever - Всички разходки с теб са уникални!!
10.09.2008 02:40
А на онази скала видях два параклиса и три икони.
цитирай
2. gamina - :)
10.09.2008 10:40
Прелест :)
цитирай
3. shiva - абе ей...
10.09.2008 12:04
настръхнах само докато те слушах :(((

казан си на баба!

цитирай
4. anastasiia - Вървях след теб...,
10.09.2008 16:30
по стъпките ти...:) За малко и аз да падна в реката;)))
Чуден пост:) Много твой и много интересен:)))
Кога ще бъде следващото изкачване към Рая?:)
цитирай
5. amrak - *
10.09.2008 21:08
Sever, ще трябва да ми ги покажеш. Виждат се много неща, има в центъра нещо като пещера, в която стоят прави хора.. много ми прилича на една картина на Рьорих. Наоколо е толкова изпълнено, че ми е трудно да го асимилирам. И още веднъж поздрав и благодаря за Mul Mantra!

Gamina, прелест и то каква :)))

Ши, споко де. За мен това е нещо както ти да попаднеш на 5 звезден с всички екстри ;)

Anastasiia, благодаря :) Внимателно с рекатааа :) За сега нямам идея кога ще бъде следващото качване до Рая, вероятно когато Пръскалото събере наново вода :)
цитирай
6. анонимен - a c
15.04.2009 16:21
ей,,, че красиво
цитирай
7. анонимен - wwe_raw_rey_mysterio
13.12.2009 21:25
tava koi go e videl na jivo e na golemiq 6tastlivec/vka na sveta, nai hubavoto na sveta nali?
цитирай
8. анонимен - koito taesi namira makar i s dosta trydnosti
13.07.2010 11:47
bix iskala da ima pove4e xora s kito da moze da se ob6tyva na tezi temi
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrak
Категория: Изкуство
Прочетен: 913370
Постинги: 119
Коментари: 523
Гласове: 8186