Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2011 13:11 - Празникът Уесак в майското пълнолуние
Автор: amrak Категория: Други   
Прочетен: 4986 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Празникът Уесак е Източния празник на Буда и е най-високата точка на духовността в година. Това е свещена церемония добре известна на мнозина на Изток, а напоследък и на Запад. Древна легенда описва Уесак като време, в което всяка година Буда, въплъщението на светлината и носителя на божествената цел, се завръща от своето високо място, за да благослови човечеството. В този период Буда и Христос ( в ролята си на Световен Учител) работят в тясно сътрудничество и чрез Своето служене свързват Изтока и Запада, обединявайки тези, които Ги придружават. Това е период, в който силите на просветлението са особено активни и стимулират човечеството и витализират нашия стремеж.

 

ПРАЗНИКЪТ УЕСАК

17 май 2011 г.

image

Положението в съвременния свят е свидетелство за това, че е загубена тайната на синтеза. Човечеството е разделено - район срещу район; Изтокът срещу Запада; раса срещу раса; нация срещу нация. То трябва да преоткрие древното знание, според което от нашата планета се очаква да прояви същностното единство на човечеството чрез утвърждаване на енергията на обединението и съгласуваността. Когато това стане реалност, ще бъдат разрешени сегашните световни проблеми и ще се възстанови и утвърди фундаменталният световен ритъм.

 

За съжаление, расата като цяло все още не е групово съзнателна и средното човечество не работи, не мисли и не планира в името на групата. Човешките същества си остават прекалено себични. Този факт обаче не е причина за обезсърчаване, защото за мъдрия анализатор е ясно, че груповото съзнание и груповата отговорност вече са нещо повече от красива мечта. Разбирането за братството и признаването на свързаните с него задължения започва да прониква в съзнанието на човечеството. Това се дължи на нарастващата активност на Йерархията на Светлината и всеотдайното служене на Водачите на расата през вековете. Те демонстрират истинското значение на братството и помагат на хората да разберат и осъзнаят своите отговорности.

 

Когато Световният Учител се появи отново с цялата си мощ, давайки на човечеството новия принцип на настъпващата епоха, можем да бъдем сигурни в едно: Той ще дойде като Учител на любовта и единството - двете най-необходими неща за нашето съвремие; Той ще утвърди принципа на възраждането на човечеството и преустройството на социалната структура. Това ще бъде постигнато чрез любовта, която Световният Учител ще излива върху всички същества, тъй като Той ще въздейства върху човечеството предимно чрез аспекта на любовта-желание. Устремното желание на човечеството ще се прояви навсякъде по света като готовност за формиране на активни групи, които ще работят целенасочено и упорито за единство, сътрудничество и братство във всяка област на живота - икономическа, религиозна, социална и научна.

 

Тези групи ще постигнат резултати, които са немислими в наши дни поради неспособността на човечеството да осъзнае истинската същност на любовта. По-късно обаче великата сила на любовта ще бъде освободена на Земята чрез медитативната работа на Вестителя, действащ като представител на Бога, подкрепен и подпомогнат от съзнателните усилия и божествената енергия на Буда. Признак за приближаването на това велико събитие и за неотклонно нарастващата сила на Христос е засилената реакция срещу организациите на престъпността, ненавистта, класовите различия и крайния радикализъм, които сега преследват цели, противоположни на плановете на Вестителя. Началото на новата епоха на мира ще бъде поставено чрез обединяването (на Земята) на онези Сили, които отговарят за преустройството и за истинското еволюционно развитие. Във всяка страна ще има съзнателно обединени групи, които ще въплъщават принципа на братството, според степента на своето разбиране за него. Хората по света трябва да бдят за признаците на Новата Епоха, без да се обезсърчават от перспективата на непосредственото бъдеще.

 

Пряката и неизбежна възможност на това световно преустройство и идването на Световния Учител са двете неща, който трябва да са фокус на вниманието по време на ежегодното честване на Празника Уесак (всяко пълнолуние в Телец). Последователите могат да съдействат за постигане на целите на великите Умове, посветили Се на човешката еволюция, чрез определена концентрация по време на Празника и чрез системно запознаване на западните мислители с факта за тази възможност. Така те ще създадат поток от стремеж и вихър от сила, които ще бъдат жизненоважен зов, предизвикващ определен отклик (в духовното значение на това понятие) от страна на Онези, Които се стремят да помогнат.

 

Новата поява на Месията в нашето битие ще започне от определен Празник Уесак, на който Буда ще произнесе Велик Призив и така ще освободи божествена сила и ще подготви пътя на великия Си Брат, подпомагайки изпълнението на Неговата мисия. Именно този факт обяснява постоянно растящото приемане на Празника Уесак на Запад. Време е Западът да разбере истинското значение на това събитие. Когато хората осъзнаят и се възползват от възможността, предлагана по време на Празника, те ще влязат в хармония с определена духовна сила, ще бъдат оживотворени и духовно стимулирани от нея и така ще придобият способност за служене.

 

Два фактора са от първостепенно значение в настоящето. Първо, нуждата и стремежът на света са толкова големи и сегашното положение е толкова критично, че е налице повсеместно разпространение сред духовно ориентираните хора на мисълта за божествената намеса. Ако съществуват духовни Сили и велики духовни Умове и Животи, и ако Бог е осведомен за случващото се на планетата, навярно ще е възможно за тази ръководна мъдрост и стимулираща любов (които в крайна сметка ще изведат човечеството от мрака към светлината) да се спуснат към нас от духовната сфера. Ако това не се случи, тогава всички наши убеждения и вярвания ще бъдат силно разколебани. Второ, вероятно поради растящото очакване за отклик свише, наблюдаваме и нарастващо убеждение, че завръщането на Световния Учител е неизбежно. Привържениците на всички школи на мисълта очакват това събитие и затова Празникът Уесак и Празникът на Човечеството (провеждан при следващото пълнолуние в Близнаци) се разглеждат като много важни подготвителни периоди. Празникът Уесак дава свидетелство за това убеждение, откъдето произтича и дълбокият интерес на всеки духовно търсещ човек към това събитие. Именно в тази истина се крие надеждата на света и привържениците на различните световни вярвания трябва да изяснят за себе си какво разбират под фразата "учението за Месията".


Няма съмнение, че в основата на световните дела стои организирана група от Умове. Човечеството е било водено напред, етап след етап, към неотклонно нарастваща светлина. То е преминало от стадия на най-дълбоката примитивност до този на сегашната образована цивилизация. Големи кризисни моменти са белязали всеки исторически период и всяка цивилизация. Подобна криза протича и в наши дни. По време на такива кризи търсенето винаги получава отговор; в отклик на човешкия зов, Бог изпраща Учител или Представител, Който въплъщава учението, необходимо за настъпването на новата епоха, и произнася нотата, която отразява висшата природа на дадената цивилизация.

 

Сега преминаваме през подобен кризисен период със съответното усилено търсене, зов и отклик. Навлизайки в света на духовните реалности, тези призиви придобиват допълнителна сила, ако бъдат фокусирани в определени периоди. Такива са периодите на всяко пълнолуние през годината. По време на пълнолунието в Телец - Празника Уесак, на човечеството е предоставена изключителната възможност да привлече вниманието на Онези, Които са отговорни за неговата еволюция. Това е решаващ шанс и целта на нашето кратко изложение за пълнолунието в Уесак и за връзката на Буда и Христос със съвременното човечество е да акцентира върху нашата пряка възможност да сътрудничим с Тях.

 

През последните години се забелязва растящ интерес и нова тенденция на Запад за признаване на този източен Празник. Празникът Уесак е свързан с древна легенда, която за едни изглежда като мистично предание, за други е символичен разказ, а за трети е обективен факт. Легендата е свързана с Буда и с определено събитие в живота Му, което Го подтиква (следвайки повелята на сърцето Си) веднъж в годината да напуска възвишеното състояние, в което Той живее и работи, за да благослови света. Двамата велики Синове на Бога - Буда и Христос, са съответно пазителят и получателят на тази благословия. На тях е поверено предаването й към нуждаещия се свят и Те действат като предаватели на духовната енергия към човечеството.

 

Празникът Уесак се разглежда от Знаещите по света като най-важен за световните дела, тъй като чрез тези двама Представители на Божеството на планетата, светът на духовните реалности и светът на човешките дела могат силно да се приближат един към друг. В сегашния кризисен момент това е необходимо повече от всякога и затова дейността на тези велики Синове на Бога придобива необичайна важност, а предложената възможност на човечеството сега е свързана с по-дълбоки последици от когато и да било преди. Растящият интерес към самия Празник, многото въпроси за неговото значение и жаждата на широката общественост за информация ни мотивира да съберем наличните сведения и да ги представим в лаконична форма като храна за размисъл за западния човек.

 

На някои места в Индия празникът Уесак от векове се е считал за народен празник. Това е ден на тържествено събиране, поклонничество и радостно очакване. Това е свещен ден. Разбира се, неговото съкровено значение е било известно на малцина духовно извисени хора, като същевременно мнозинството не е знаело нищо или е било слабо заинтересовано от възможно участие. Същото може да се каже и за големите християнски празници. За едни те представляват символи на велика духовна реалност, докато за други те са просто почивни дни или време за събирания и размяна на подаръци. Повечето хора не знаят нищо за духовната сила, пусната в света през тези особени дни, за истинското значение на тези "дни на благоговението" (един от които е и Разпети Петък), в които Божеството идва, за да помогне на човечеството. Вътрешните и истински зависимости остават напълно извън сферата на техните предположения. Така е и по отношение на празника Уесак.

 

Все пак този Празник се отличава по това, че датите на християнските празници са установени въз основа на събития, случили се преди векове, или са възпоминание за някои велики Ученици на Христос, Които в миналото са служели на расата, подобно на Него. Празникът Уесак обаче е признаване на настоящо, живо събитие. То съвпада (според убеждението на тези, които го поддържат) с някои велики божествени събития и е всъщност участие в церемония. Тези божествени събития протичат ежегодно по време на пълнолунието в Телец (често наричано "майско пълнолуние"), когато върху земята, според степента на човешкото търсене, се излива благословията на Самото Божество, предадена чрез Буда и Неговия Брат Христос.

 
image


Това събитие има своето физическо съответствие и физическо проявление. Паралелно на субективната и духовна церемония, в малка долина в Тибет (в отдалечен район на Хималаите) се състои събитие с голяма значимост. Предполага се, че именно там става земната церемония по благославянето и много хора от околните области се отправят към тази долина като поклонници на светлината. По време на пълнолунието там се изпълнява тържествен ритуал, който може да бъде засвидетелстван толкова реално, колкото и всяка от церемониите в големите западни катедрали.

 

Една интересна особеност във връзка с Празника Уесак и церемониалното му изпълнение в Тибет представлява фактът, че много ортодоксални християни, които по никакъв начин не са свързани с будистката и индуистката вяра, са получили свидетелство за тази церемония по време на сън. По времето, когато работех като правоверен член на църквата в Англия и като евангелист, и когато за мен Будизмът беше просто "езическа" религия, а Буда (колко голямо бе моето невежество) - един от многото "езически" идоли, два пъти (през интервал от седем години) сънувах, че участвам в необикновена церемония. Тези два съня бяха толкова отчетливи и ярки, а подробностите и двата пъти толкова идентични, че е невъзможно те да се разглеждат като случайна фантазия или като обикновен феномен на съня. Двадесет години по-късно, когато попаднах на описание на Празника Уесак, открих, че то съвпада с това, което бях сънувала. Това ме накара да вярвам, че сънят ми беше отразил реално събитие. Няколко пъти съм срещала хора, които са имали подобни сънища, и които се питаха какво означава това. Когато един сън е описан от различни хора, живеещи в различни страни по целия свят, когато той при всички тях изглежда по аналогичен начин, и когато впоследствие се оказва, че той отразява реално протичаща в конкретен момент церемония, тогава е налице сериозен повод за дискусии, за събуждане на истински интерес и вероятно за приемане на данните от съня като свидетелство за реален факт.

 

Описанието на този сън, легенда или факт изглежда така: Съществува долина, разположена на значителна надморска височина в предпланините на Хималайско-Тибетския масив. Тя е заобиколена от всички страни с високи планини, освен откъм североизток, където сред планинските вериги се очертава тясна клисура. Така контурът на долината придобива формата на бутилка, чието гърло е насочено на североизток, а самата долина значително се разширява на юг. Към северния край, близо до гърлото на бутилката, се забелязва огромна плоска скала. Долината е покрита със специфична груба трева и няма нито дървета, нито храсти, но склоновете на заобикалящите я планини са покрити с дървета.

 

По време на пълнолунието в Телец, в нея започват да се събират поклонници от околните области; свещениците и ламите запълват южните и средните й части, оставяйки североизточния край сравнително свободен. Там, според легендата, се събират група от велики Същества, Които са Пазители на Божествения План за нашата планета и за човечеството. Не е толкова важно с какви имена ще наречем тези Същества. Вярващият християнин би предпочел да Ги нарича "Христос и Неговата църква", и да Ги разглежда като съставящи великия "Облак на Свидетелството", Който гарантира окончателното спасение на човечеството. Езотериците по света Ги наричат Учители на Мъдростта и членове на Духовната Йерархия, Които в различните си рангове са ръководени и обучавани от Христос - Учителя на всички Учители, ангели и човеци. Според хиндуистките Свещени писания това са великите Риши, а Тибетските учения ги описват като Орден на Просветлените Умове. Те са великите Интуитиви и Сподвижници, според нашата по-съвременна представа, представящи идеала за съвършеното човечество, Които са следвали стъпките на Христос и са прекрачили воала на световете, давайки ни пример за това, което трябва да се стремим да направим и ние. Със Своята мъдрост, любов и знание, Те се изправят като защитна стена около нашата раса, стремейки се да ни водят напред, стъпка по стъпка (както самите Те са били водени) от мрака към светлината, от илюзията към истината, от смъртта към безсмъртието. Тази група от познали божествеността Същества са основните участници в Празника Уесак. Те се подреждат в североизточния край на долината, в концентрични кръгове (според статутa и ранга на посвещението си), подготвяйки се за един велик акт на служене. Пред скалата, с лице към североизток, стоят трима Махатми, известни сред учениците си като "Тримата Велики Повелители", а именно: Христос, Който застава в центърa; Повелителят на живите форми, Ману, стоящ отдясно на Христос; и Повелителят на Цивилизацията, стоящ отляво. Тримата са обърнати към скалата, върху която е поставена голяма кристална чаша (купа), пълна с вода. Интересно странично обстоятелство, което хвърля светлина върху тази церемония и нейната реалност е, че всеки, който е сънувал, че участва в нея, винаги е добре осведомен за точното си местоположение в по-долната част на долината, където е стоял. Един от тези, които ми описаха такъв сън, спомена, че е стоял в единия край на долината, близо до дърво, на което е бил завързан кон; други изглеждаха също толкова добре осведомени за местоположението си по време на церемонията. Някои от тях бяха осъзнали, че мястото и положението, заемано в тази група от зрители, пряко зависи от еволюционния статут на участникa.

 

Зад подредените Учители, адепти, посветени и старши изпълнители на Божествения план се подреждат ученици и аспиранти от целия свят, от различни степени и групи (било то "в тяло, или извън него", по думите на Св. Павел), които формират Новата Група Световни Служители. Присъстващите във физически тела стигат до долината по обичайните начини. Други присъстват в духовните си тела или в състояние на сън. Не може ли в този смисъл "съновидението", което те по-късно разказват, да се разглежда като физическо разпознаване и спомен за вътрешно духовно събитие?

 

С наближаването на часа на пълнолунието сред множеството се възцарява тишина и всички насочват поглед на североизток. Започват определени ритуални движения, чрез които подредените Учители и техните ученици от всички рангове заемат символични положения и образуват на дъното на долината такива забележителни символи като петолъчната звезда, в най-високата точка на която стои Христос; или триъгълник, на чиито връх отново застава Христос; или кръст и други добре известни форми с дълбоко и могъщо значение. Всичко това е съпроводено с напяване на определени думи и езотерични фрази, наречени мантри. Очакването и напрежението сред множеството расте. През цялата група от хора сякаш преминава стимулация или силна вибрация, която е резултат от пробуждането на душите на присъстващите, от смесването и сливането на групата в едно цяло, от издигането на всички във велик акт на духовно търсене, готовност, и очакване. Това е кулминационната точка на световния стремеж, фокусирана в тази очакваща група. Тези три думи - търсене, готовност и очакване - най-добре описват атмосферата, обединила присъстващите в тази тайна долина.

 
image


Напевите и ритмичните движения се засилват, като всички участници и наблюдаващото мнозинство отправят поглед към небето по посока на тясната част на долината. Няколко минути преди момента на пълното пълнолуние, на голямо разстояние в небето може да бъде видяна мъничка точка. Тя приближава все повече и повече и придобива все по-отчетливи очертания, докато накрая стане възможно да се види фигурата на Буда, седящ с кръстосани крака (в позата на Буда), облечен в оранжево
жълтата Си роба, облят в цветни светлини и с ръка, протегната в благословия. Когато Той стигне точно над голямата скала, оставайки във въздуха над главите на тримата Велики Повелители, Христос произнася великата мантра, която се използва само веднъж в годината (по време на Празника), и цялото човешко множество пада в нисък поклон. Този Призив предизвиква толкова мощна вибрация (или мисловен поток), която е в състояние да свърже въпросната група от ученици и посветени със Самия Бог. Той отбелязва апогея на целогодишното интензивно духовно усилие, като духовното витализиране на човечеството и духовните влияния на описваното събитие продължават и през следващите месеци. Резултатът от този велик Призив е всемирен или космически и опосредства свързването ни с този космичен център на духовна сила, от който са произлезли всички сътворени същества. Благословията е излята и Христос - както Представител на човечеството, я приема с отговорност да я разпредели.

 

Така, според легендата, Буда се завръща веднъж в годината, за да благослови света и да му предаде чрез Христос обновен духовен живот. След това Буда бавно се отдалечава, докато отново се превърне в малка точка в небето и накрая изчезне. Цялата церемония на благославянето, от момента на първото Му появяване в далечината до изчезването Му от полезрението, продължава само осем минути. Ежегодната саможертва на Буда за човечеството (тъй като това завръщане му коства много) завършва и Той отново се връща на това високо място, където работи и очаква. Всяка година Той се приближава, за да благослови нашия свят, и всяка година това става чрез описаната церемония. Година след година Буда и великият Му Брат Христос работят в най-тясно сътрудничество за духовното благоденствие на човечеството. В тези двама велики Синове на Бога са фокусирани два от аспектите на божествения живот. Те действат заедно като Пазители на най-висшия тип духовна енергия, на която човечеството е способно да откликне: чрез Буда се пролива божествената мъдрост, а чрез Христос се разкрива божествената любов към човечеството, и именно тази мъдрост и любов се изливат върху човечеството по време на майското пълнолуние.

 

Така е според древното предание; такава е легендата, стояща в основата на този известен на Изток празник. Това е фактът, ако се осмелим да повярваме в него и ако умовете ни са достатъчно отзивчиви, за да разпознаят благоприятната възможност. За Запада това е малко известна нова идея, която изисква доуточняване на някои от нашите най-скъпи убеждения. Ако съумеем обаче да я приемем и разберем, в съзнанието ни ще възникне ново виждане и възможност за расата сега вече съзнателно да открива нов източник на упование и подкрепа и нов център на духовна сила.

 

За някои хора (които живеят сега с нас на земята), този празник въплъщава определени, ясно очертани идеи, и предлага голяма възможност. Тези идеи може да бъдат представени по следния начин:

 

Първо, този Празник свързва миналото и настоящето по начин, различен от всички останали празници, характерни за всяка от големите световни религии. Той символизира живата истина и настоящата възможност. Буда и Христос осъществяват тази връзка чрез съвместно Си служене на расата. Те свързват Изтока и Запада и обединяват в единно цяло християнската традиция, будистката религия и хиндуистката вяра, като насочват в едно русло стремежа на всички (ортодоксални или неортодоксални) вярващи по света. Така религиозните различия постепенно се заличават.

 

Второ, Празникът Уесак отбелязва най-високата точка на духовно благославяне в света. Това е време на изключителен приток на жизненост и духовна стимулация, който витализира стремежа на цялото човечество.

 

Трето, по време на Празника и чрез обединените усилия на Христос и Буда, Които работят в най-тясно сътрудничество, се открива канал за връзка между Бога и човечеството, по който любовта и мъдростта на самото Божество се изливат върху очакващия и нуждаещ се свят. Говорейки символично (без да се забравя, че символите често завоалират истината) може да се заяви, че по време на пълнолунието сякаш внезапно и широко се отваря някаква врата, която през останалото време е била само леко открехната. Чрез тази врата стремящите се и учениците влизат в контакт с енергии, който иначе са сравнително труднодостъпни. Тя позволява на човечеството да се приближи към Водачите на расата, към истината и към реалността, което е невъзможно през останалото време. Така всички, които се намират от двете страни на тази врата, ще могат във все по-голяма степен да се възползват от тази благоприятна възможност. По време на пълнолунието в Телец като че се отваря врата "към Небето" (отново изразявайки се символично), чрез която може да бъде осъществена връзка с някои още по-велики Животи, Които заемат такава позиция по отношение на нашата планетарна Йерархия, каквато Тя самата има спрямо човечеството. Когато това бъде осъзнато, ще стане възможно да се развива Науката за Приближаването към по-дълбоките истини и сили на живота, които засега остават скрити зад воала, но които ще бъдат разкрити през Новата Епоха. Това е част от една реално утвърждаваща се техника на Пътя и от духовния напредък.

 

От друга страна, през посочените дни става възможно голямо разширяване на съзнанието, което е много трудно постижимо през останалото време. Учениците и посветените навсякъде по света биват подпомогнати и духовно подбудени да приемат онези велики стъпки, които са известни като посвещения, и които позволяват на човечеството да проникне малко по-дълбоко и по-съзнателно в мистериите на Царството Божие. Те ясно разкриват чудото на божественото и красотата на божествеността във всеки човек, както и малка частица от Плана, на който човечеството е подчинено и на който то същевременно може да сътрудничи.

 

Нека обаче се върнем към драматичното събитие в Хималаите: Когато Буда отново изчезне, множеството се изправя; водата в купата се разпределя на мънички порции сред Учителите, посветените и учениците, които се отправят към местата си за служене. Всеки от множеството взима своята малка купичка или съд за вода и пие от него, споделяйки с останалите. В тази красива "водна церемония на приобщаването" символично се представя знакът на настъпващата Нова Епоха - Епохата на Водолея, на Водоносеца. Това е епохата на "човека с кана вода в ръце", както го е описал Христос в епизода, предшестващ инициираното от него приобщаващо служене. Тази церемония символизира истината за универсалността на божествената любов, за необходимостта от индивидуалното ни пречистване и за възможността да споделим с останалите това, което принадлежи на всички. Водата, намагнитизирана от присъствието на Буда и Христос, придобива определени благотворни и лечебни качества. Така благословено, множеството безмълвно се разотива; Учителите и учениците се завръщат в света, за да продължат с подновени сили служенето си до следващото майско пълнолуние.

 

В наши дни легендата за това истинско и жизнено духовно събитие бавно се разпростира на Запад; там тя предизвиква признание, любопитство, учудване или въпроси от страна на много хора. Според някои западни стремящи се, вече е настъпило времето, когато Западът и Изтокът могат да се свържат духовно в един велик Празник за приобщаване на душите. Влизайки в хармония помежду си и под ръководството на Буда, Който е дошъл, за да донесе светлина на Изтока, и на Христос, Който на свой ред идва, за да даде светлина на Запада, те ще могат заедно да се стремят към това благославяне и духовно откровение, което бъдещето настоятелно изисква - "мир на земята и добра воля сред хората". Така човечеството ще бъде въведено в една нова епоха на братство и разбирателство, когато човекът (освободен от своите страхове) ще разполага с повече време, за да открие Бог у себе си.

 

Затова най-великото събитие на планетата (от гледна точка на духовните истини), което има и най-голямо въздействие върху човешката раса, е Празникът Уесак. Неговото влияние винаги е присъствало, но е оставало непознато за широките маси. Сега обаче въздействието му е на път да бъде разпознато и съзнателно използвано.

 

Текстът е адаптиран от статията на Алис А. Бейли, озаглавена "Празникът Уесак" (THE WESAK FESTIVAL).

Източник: http://dardjiling.blogspot.com/2011/05/17.html

Розоберът започва в този период :)

                            
 ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ

От извора на Светлина в ума на Бога,
Да бликне светлина в ума човешки -
Да слезе Светлината на Земята.

От извора на Любовта в сърцето Божие,
Любов да бликне към човешките сърца -
Христос да се завърне на Земята.

От центъра, където Божията воля знаят,
Цел малките човешки воли нека води -
Учителите тази цел познават и й служат.

От центъра, наречен Род човешки, нека
На Любовта  и Светлината Промисълът се изпълни,
И нека той да запечата портата на злото.

И нека Светлина, Любов и Сила
Възстановяват Промисъла на Земята.





Гласувай:
9
0



1. amrak - *
18.05.2011 13:57
В света на събитията всички сме участници, колкото и странно да е, осъзнато или не, за предпочитане събудено разбира се.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrak
Категория: Изкуство
Прочетен: 666388
Постинги: 119
Коментари: 523
Гласове: 8176