Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2008 11:33 - Старгейт
Автор: amrak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2387 Коментари: 4 Гласове:
0



Вечерта след репетициите на децата, които се подготвят за карнавалното представление оставаме трима.

Обсъждаме въпроси от най-различно естество и това как се чувстваме, когато се стигне до налагане с определени догми, затова че си длъжен едикакво си и това не е така, а инак.. както и трябва да го правиш и спазваш. Карамфилите не цъфтят в кутийки. Но разбира се, ние говорим за това, че сами опитваме кое е сладко или горчиво и имаме право на свободна воля, която никой няма право да я поставя в кутийки и вместо нас да решава от коя страна да бъде поставен прозорец.

Разговаряхме си дълго и едно от които беше за вътрешната празнота. Сякаш си изгубил една огромна част от себе си, а вътре настава никаквата празнота, в която и всеки смисъл се ражда като отвята карта.

Да, и това само по себе има смисъл. Може да оставаме в това нищо, а времето да си вее колкото иска. Или да го променим съответно.

По-рано вечерта направихме едно интересно тониране просто с пеене на определени звуци в различни височини.. това ни беше много забавно. Хареса ни  най-много въздействието на А и И. Междувременно беше спрял токът, така че осветихме помещението със свещи.

Беше чудесна вечер. Когато си казахме лека нощ последният въпрос беше отново цяла тема за разговор, прекрачвайки вратата под откритото небе.. какво са звездите.. уаау.. еех, ти винаги казваш така.. да, може да идеш при тях.

Последно време се интересувам от водата, по-точно водата която участва в строежа на тялото.

Разглеждам, слушам и я изпитвам. Разбира се, че не си легнах, макар и толкова късно. Бях в много приятно настроение и имах желанието да бъда тих известно време. Понякога много досажда умствената дейност и просто я връзвам с въженце тишина. Дишам.

Оставям се на усещането как сърцето циркулира кръвта и достига до всяка една клетка. Полазват едни интересни трепети, обръщам се към водата в мен с някои чудесни думички, като се опитвам да я заредя. След думичките нещо се променя, отново преминава трепет от центъра към периферията. Настава отново тишина, на която се наслаждавам.

Започва прекрасна песен на Лястовичка, сякаш клетките танцуват по изящната мелодия. Трепетно вълнение. Завършекът на спектакъла й с тънките извивки ме удиви изключително. Разтанцувано се отправям към осми енергиен център на педя над главата, преминавам към девети през атмосферата на Земята. Десети център визуализирам Слънчевата система и продължавам към единадесет – Галактиката се отдалечава.. става малка и все по-малка. Дванадесети център, някъде в дълбините.. пред огромно Слънце. От него извира един лъч в златистия му цвят и го прокарвам по обратен път през Галактиката, навлизайки в Слънчевата система през ядрото на Слънцето, спуска се през седемте енергийни центъра на тялото. Точно в момента на заземяване на лъча в ядрото на Земята напускам полярното съзнание…

Тук съм..

Намасте Любов !

Звездите сияят във великия си Мир. Отсреща стои кротко една планета без атмосферна обвивка в кафяв тон..

Тук просто съм.. диханието е Любов..

откъдето прегръщам Земята, Слънцето и тези, които познава сърцето ми.

 

Думите вече се изгубват, понеже нямам аналог или съизмеримо с физическото, но това чувство ме преизпълва и  дарява с един смисъл.. възможността да обичам всичко.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sever - пак се почувствах прегърната. като вселена ))
30.01.2008 12:13
искам да говоря и зареждам и моята си вода, научи ме!! намасте, amrak
цитирай
2. viv13 - Прекрасно!
30.01.2008 12:56
...и там, зад думите, е магията на всеобгръщащата, сияйна мекота-Обич...
цитирай
3. caruso - тцтцт,
30.01.2008 15:18
вместо да седнеш да пиеш с татко една ракийка и да апнеш една туршийка по случай повода, ти пак с щуротии си се занимавал!

тцтцтц

казан си на баба!
цитирай
4. amrak - ~
31.01.2008 10:22
Намасте, Sever ! Ще пишем каквото ни е интересно и полезно :) гледам и аз да се уча :) изглежда и ти не си падаш по туршийки и ракийки :) прегърнато

Viv :) там е, и все тъй дълбоко в нас (:

Caruso, за мен едното е много повече повод отколкото другото и понякога виждаме, и търсим смисъла в различни неща. Както и чувствата, породени в тези поводи ни сближават съответно с нашата "ракийка и туршийка" ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrak
Категория: Изкуство
Прочетен: 669922
Постинги: 119
Коментари: 523
Гласове: 8178